къщи около червените поляни. Саня се наведе да вземе една шишарка и я опря в ноздрите

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка

Имало едно време на света един голям слон. Той живеел в зоопарка със своята слоница и малкото слонче, което се казвало Ялмар.

С качването й върху коня, който заптието поведе към Силистра, Саня пристана

скрита от вековни дървета, се разгръщаше малка могила, от върха на която бликна

отчаяли, единствен Ясен беше способен да даде и най-милото за черквата. Когато

погълнат цял и щом ги стигна, го загърнаха с листенцата си, превръщайки го в черна

главата му на трупчето в двора и с един размах го закла. Попари перушината с вряла

оголваше бялата си усмивка и пак туряше желязото в жарта.

В съзнанието му постоянно изкачеше образа на Саня – гола и цялата в омазана в сперма. Това много го възбуждаше. И двамата обаче трябваше да запазят днешната случка в тайна от другите членове на тяхното семейство, а това можеше да се окаже трудна задача. Предстоеше семейна почивка на вилата в Гърция на която щеше да събере почти цялото семейство. И за двамата щеше да е трудно да не се сещат за случилото се и да се правят, че са просто баба и внук.

Започнах да целувам и тях, а тя не се дърпа изобщо, само си вкара ръката в гащите ми. В този момент, реших да продължа цирка, казвайки:

Следващите два дни, всичко продължи по старо му – аз ходех да си работим по обекта с бай Данчо, Ели заедно с майка ѝ и баба ми изчистваха и подготвяха за зазимяване двора, прибираха цветята, подреждаха мазето, вечер хапвахме заедно, всеки по стаята си, през деня доста малко контакт и разговор имахме с Ели и си мислех, че явно сме приключили. Все пак, гледам на закритата тераса има простор и Разкази за Саня едни готини сутиени и бикини прострени, един тесни клинчета за езда, абе много секси, но си трая, все пак говорихме нещо. В последния ден, обаче, вече нямаше много за работа и Ели ненадейно пак ми предложи да ходим да пояздим – качих се пак до стаята, в раницата имах още презервативи, взех един в джоба и тръгнах (този път вече нямаше да се правя на идиот с портфейла). Тръгнахме леко, поговорихме си конкретно за езда. Ели каза:

зърне за последно. Агата я свали от коня и зачака да запечата в очите си трийсетината